Последни в ЕС: Над 40% от български гимназисти не осмислят прочетеното и няма подобрение - напротив
Над 40% от българските възпитаници до 15 година не могат да схванат и осмислят това, което четат. България е последна измежду 28-те страни членки в Европейския съюз по този индикатор и обстановката не се усъвършенства - утежнява се. През 2014 година процентът е 39.4%, през 2017-а към този момент е 41.5%.
Данните са представени в мониторинга " Образование и образование " за 2018 година на еврокомисаря за образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич , оповестен на 16 октомври и обхващащ всички 28 страни в Европейски Съюз. Той наблюдава осъществяването на шестте цели в региона на образованието, сложени за осъществяване до 2020 година от страните членки. Те са:
1. Намаляване на ранно отпадащите просветителната система до под 10%.
2. Достигане на 40% висшисти във възрастовата група 30-34 година
3. Достигане на 95% обхванати деца в предучилищно образование (от 4-годишна възраст).
4. Намаляване на децата с незадоволителни познания и умения по четене, математика и науки под 15%.
5. Ниво на претовареност измежду новозавършилите (на възраст 20-33 година, приключили преди 1 до 3 г.) от 82%.
6. Достигане на 15% присъединяване на възрастните в продължаващо образование.
Как се показва България
Рано отпадащите възпитаници у нас през 2017 година са били 12.7%. Имаме известно усъвършенстване по отношение на 2014 година (12.9%), само че изоставаме по отношение на междинното за Европейски Съюз - 11.2% през 2014 година и 10.6% през 2017 година
Процентът на висшистите у нас сред 30 и 34 година се е нараснал от 30.9% на 32.8% през двете сравнявани години, само че междинният за Европейски Съюз още веднъж доста повече се приближава до задачата - от 37.9% през 2014-а той е достигнал 39.9% през 2017 година
Обхванатите от предучилищните групи у нас са намалели - от 89.3% на 86.5%, до момента в който в Европейски Съюз има растеж - от 94.2% на 95.3%.
При работещите новозавършили имаме сензитивно усъвършенстване - от 65.4% на 77.7%. В Европейски Съюз процентите през двете години са били 76.0% и 80.2%.
Огромна е разликата у нас и в Европейски Съюз във връзка с ученето през целия живот. 2.1% през 2014 година и 2.3% през 2017 година, до момента в който приблизително в Европейски Съюз през 2014 година предишните през курсове и в допълнение образование след дипломирането си са 10.8% (2014 г.) и 10.9% (2017 г.).
Публичните разноски за обучение като % от Брутният вътрешен продукт у нас са съответно 4.1% и 3.4%, а в Европейски Съюз - 4.9% и 4.7% през цитираните две години.
На студент се падат приблизително годишно 4 814 евро (2014 г.) и 5 050 евро (2017 г.), а в Европейски Съюз - приблизително по 11 187 евро (по интернационалния стандарт ISCED 5-8). При гимназистите сумата се усилва от 2 477 на 2 483 евро при 7 741 евро в Европейски Съюз. На възпитаник в началната и прогимназиалната степен у нас се падат приблизително по 2 379 година (2014 г.) и 2 388 (2017 г.) при 6 494 евро в Европейски Съюз.
България ползва промени на всички равнища в образованието и то е политически приоритет. Въпреки че ограниченията към момента не съумяват да се оправят с провокациите, има целенасочени старания за понижаване на ранното отпадане от учебно заведение - показва в отчета си еврокомисарят и дава образец с увеличението на учителските заплати, въвеждането на дуалното образование, подобряването на цифровите умения и подобряването на включващото обучение.
България обаче - не пропуща той - обичайно влага малко в предучилищното и началното си обучение, области, които са основни за равния старт и за предварителната защита на неравенствата в приходите по-късно в живота. Моделът на финансиране беше ревизиран, с цел да се отделят спомагателни запаси за децата в неравностойно състояние в учебно заведение, отбелязва унгарският еврокомисар Наврачич.
Той регистрира усъвършенстване и във връзка с знанията на българските възпитаници по гражданско обучение, което също е вследствие на скорошни ограничения на България.
Предизвикателството да бъдат включени ромските деца в учебно заведение обаче остава огромно, установи той.
Относно висшистите, на приключилите професионално обучение и курсове той заключава, че уменията им не са задоволителни, с цел да посрещнат потребностите на пазара на труда, както и че участниците във форми на образование за възрастни остават доста, доста малко.
Данните са представени в мониторинга " Образование и образование " за 2018 година на еврокомисаря за образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич , оповестен на 16 октомври и обхващащ всички 28 страни в Европейски Съюз. Той наблюдава осъществяването на шестте цели в региона на образованието, сложени за осъществяване до 2020 година от страните членки. Те са:
1. Намаляване на ранно отпадащите просветителната система до под 10%.
2. Достигане на 40% висшисти във възрастовата група 30-34 година
3. Достигане на 95% обхванати деца в предучилищно образование (от 4-годишна възраст).
4. Намаляване на децата с незадоволителни познания и умения по четене, математика и науки под 15%.
5. Ниво на претовареност измежду новозавършилите (на възраст 20-33 година, приключили преди 1 до 3 г.) от 82%.
6. Достигане на 15% присъединяване на възрастните в продължаващо образование.
Как се показва България
Рано отпадащите възпитаници у нас през 2017 година са били 12.7%. Имаме известно усъвършенстване по отношение на 2014 година (12.9%), само че изоставаме по отношение на междинното за Европейски Съюз - 11.2% през 2014 година и 10.6% през 2017 година
Процентът на висшистите у нас сред 30 и 34 година се е нараснал от 30.9% на 32.8% през двете сравнявани години, само че междинният за Европейски Съюз още веднъж доста повече се приближава до задачата - от 37.9% през 2014-а той е достигнал 39.9% през 2017 година
Обхванатите от предучилищните групи у нас са намалели - от 89.3% на 86.5%, до момента в който в Европейски Съюз има растеж - от 94.2% на 95.3%.
При работещите новозавършили имаме сензитивно усъвършенстване - от 65.4% на 77.7%. В Европейски Съюз процентите през двете години са били 76.0% и 80.2%.
Огромна е разликата у нас и в Европейски Съюз във връзка с ученето през целия живот. 2.1% през 2014 година и 2.3% през 2017 година, до момента в който приблизително в Европейски Съюз през 2014 година предишните през курсове и в допълнение образование след дипломирането си са 10.8% (2014 г.) и 10.9% (2017 г.).
Публичните разноски за обучение като % от Брутният вътрешен продукт у нас са съответно 4.1% и 3.4%, а в Европейски Съюз - 4.9% и 4.7% през цитираните две години.
На студент се падат приблизително годишно 4 814 евро (2014 г.) и 5 050 евро (2017 г.), а в Европейски Съюз - приблизително по 11 187 евро (по интернационалния стандарт ISCED 5-8). При гимназистите сумата се усилва от 2 477 на 2 483 евро при 7 741 евро в Европейски Съюз. На възпитаник в началната и прогимназиалната степен у нас се падат приблизително по 2 379 година (2014 г.) и 2 388 (2017 г.) при 6 494 евро в Европейски Съюз.
България ползва промени на всички равнища в образованието и то е политически приоритет. Въпреки че ограниченията към момента не съумяват да се оправят с провокациите, има целенасочени старания за понижаване на ранното отпадане от учебно заведение - показва в отчета си еврокомисарят и дава образец с увеличението на учителските заплати, въвеждането на дуалното образование, подобряването на цифровите умения и подобряването на включващото обучение.
България обаче - не пропуща той - обичайно влага малко в предучилищното и началното си обучение, области, които са основни за равния старт и за предварителната защита на неравенствата в приходите по-късно в живота. Моделът на финансиране беше ревизиран, с цел да се отделят спомагателни запаси за децата в неравностойно състояние в учебно заведение, отбелязва унгарският еврокомисар Наврачич.
Той регистрира усъвършенстване и във връзка с знанията на българските възпитаници по гражданско обучение, което също е вследствие на скорошни ограничения на България.
Предизвикателството да бъдат включени ромските деца в учебно заведение обаче остава огромно, установи той.
Относно висшистите, на приключилите професионално обучение и курсове той заключава, че уменията им не са задоволителни, с цел да посрещнат потребностите на пазара на труда, както и че участниците във форми на образование за възрастни остават доста, доста малко.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ